Дефиниция: Метаболитният синдром представлява комплекс от взаимно свързани

рискови фактори за развитие на захарен диабет и сърдечносъдови заболявания. Тези

рискови фактори включват повишени стойности на кръвна захар ;хиперлипидемия с дислипидемия и хипертриглицеридемия , артериална хипертония и

висцерален тип затлъстяване.

Критерии за диагноза

През 2010 год. работна група към Българския институт Метаболитен синдром” (БИМС)

изготви национален консенсус за поведение при МС, който предлага следните критерии:

Повишена обиколка на талията за мъже ≥ 94 cm, за жени ≥ 80 cm

Повишени нива на триглицеридите 1.7 mmol/l или прием на медикаменти за

повишени триглицериди;

Намалени нива на HDL-холестерола помалко от 1.0 mmol/l за мъже, помалко от 1.3

mmol/l за жени или прием на медикаменти за намалено ниво на HDL-холестерола;

Повишено артериално налягане систолно ≥ 130 mmHg и/или диастолно ≥ 85 mmHg,

или прием на антихипертензивни медикаменти при анамнеза за хипертония;

Повишена плазмена глюкоза на гладно 5.6 mmol/l или прием на медикаменти за

хипергликемия.

Според КБИМС се изисква наличието на поне 3 от горепосочените критерии за да се приеме

наличие на метаболитен синдром.

Диагностични процедури при пациенти с метаболитен синдром

Задължителните диагностични процедури при пациенти с един или няколко от компонентите

на метаболитния синдром трябва да включват:

1. Физикален преглед: измерване на ръст, тегло, обиколка на талията; изчисляване на

BMI и HOMA индекс.

2. Лабораторни показатели: СУЕ, ПКК, кръвна захар на гладно, ОГТТ с изследване на

инсулинови нива /по преценка/, липиден профил (TChol, LDL, HDL, TG), креатинин,

пикочна киселина, трансаминази (ASAT, ALAT); електролити (K,Na); обща урина

При ЗД тип 2: КЗП; НвА1с; CRP; микроалбуминурия + горепосочените рутинни

биохимични показатели

Лечение и проследяване на пациентите с метаболитен синдром

Основните принципи на лечението на пациентите с метаболитен синдром включват:

1. Немедикаментозно повлияване / режим, диета, физическа активност

2. Медикаментозна терапия

Успехът от лечението на метаболитния синдром се определя от степента на корекция на

комплекса от рискови фактори, които формират диагнозата при съответния пациент.

За оценка на ефекта от лечението са въведени таргетни нива за всеки един от компонентите

на МС.

Рисков фактор Прицелно ниво Уточнение

Обиколка на талията

мъже <94 cm,

жени <80 cm Ежегоден контрол при

АН>130/85, но < 140/90;

При данни за хипертония контрол при всяко посещение при лекар ИТМ < 25 kg/m2

Артериално налягане < 130/80 mmHg

Общ холестерол <4.5 mmol/l,

Липидният профил следва да се определя ежегодно при нормални стойности, а при отклонение и/или терапия по преценка

Серумен LDL-C <2.5 mmol/l,

Серумен HDL-C мъже >1.0 mmol/l, жени >1.2 mmol/l

Серумен не – HDL-C < 3.4 mmol/l

Триглицериди < 1.7 mmol/l

Кръвна захар на гладно < 5.6 mmol/l

Кръвната захар на гладно сеопределя след 12-часово

гладуване, ежегодно при

нормални стойности.

Кръвна захар 2 ч.след хранене < 7.8 mmol/l

HbA1c при ЗД2 < 6.5%

Лечение и проследяване на пациентите с метаболитен синдром

Промяна в начина на живот

Конкретните мерки включват: понижение на телесното тегло, повишена физическа

активност, промяна на хранителните навици, антиатерогенна хипокалорийна диета, отказ от

тютюнопушене.

Медикаментозно лечение

Медикаментозното лечение се налага като следващ етап при пациентите, при които

промяната в начина на живот е невъзможна или неефективна.Прилагат се следните медикаменти – бигваниди , статини , фибрати , йонообменни смоли , антихипертензивна терапия