АЛКАЛНО КИСЕЛИННО РАВНОВЕСИЕ

АЛКАЛНО КИСЕЛИННО РАВНОВЕСИЕ – свързано ли е с храненето?

Здравето е ред , а болестта – безпорядък .За да бъдем в състояние на здраве има много компоненти чието равновесие следва да се вземат пред вид. Един от тези фактори е равновесието между киселини и основи в телесните течности , изразено в рН.Понятеито за рН е дефинирано от датския биохимик Сьоренсен и означава потенциален водород / potential Hydrogen/.Степента на киселинност се определя от количеството на водородни йони в даден разтвор: колкото е по – голямо наличието им , толкова е по – киселинен разтвора, и обратно ниска концентрация на водородни йони – алкален разтвор.Скалата на рН варира от 0 до 14 като 7 е неутрална зона.Всяка стойност по ниска от 7 се счита за киселинна , а всяка над 7 за алкална/ стойност 2- е силна киселина , а 12 – силна основа/.Например рН на артериалната кръв варира от 7,36 до 7,45 , на венозната кръв 7,32 – 7,41 като отклонения от тези стойности не са съвместими с живота.Но октлонения с 0,1 десета в долните граници на нормата могат да присъстват дълго по време на живота ни и да предизвикват състояние на нискостепенна хронична ацидоза.Това състояние е пряко свързано с модела на хранене и е предпоставка за редица заболявания като подагра , артрит , остеопороза , присъствие на хронични възпалителни процеси , образуване на свободни радикали , намален имунитет и т.н.

Както знаем регулирането концентрацията на водородните йони е един от важните аспекти за поддържането на хомеостазата , имайки пред вид този факт учените в началото на миналия век са прилагали ”пепелен метод ” за определяне алклано – киселинния състав на храните посредством изгаряне и изследване на елементите които остават : сяра , фосфор , йод – определя киселинен характер на храната ; минералите – калций , магнезий , натрий – определят алкален характер.

През 1995 година двама немски учени д-р Томас Рамер и д-р Фридрих Манц разработиха формула , която обединява повече фактори за определяне ефекта на храните върху рН .Моделът взема под внимание минералния състав , протеините, скоростта на чревна абсорбция и изчислява потенциалния киселинен товар за бъбреците докато бъдат неутрализирани и изхвърлени с урината. .Систематa се нарича PRAL – potential renal acid load / потенциален киселинен товар на бъбреците / и към момента е най – комплексният модел за определяне рН състава на храните след метаболизирането им в човешкия организъм и дефинирането им на киселиннообразуващите и алкалнообразуващите храни.

Трябва да обърнем внимание на факта , че формулата PRAL няма общо с вкуса на храната , а предимно с минералния състав – например лимона е алкалнообразуващ плод..Обичайно в западния модел на хранене наложен в Европа и Америка консумираме предимно киселиннообразуващи храни като месо , яйца , сирене , зърнени храни , хляб и др.

на които трябва да противопоставим плодовете и зеленчуците , които са алкалнообразуващи с отрицателен PRAL индекс / положителния индекс определия киселинно образуващите храни/ . Силно алкализиращи храни са зеленчуците със зелен цвят като краставица , броколи , спанак , умерено – варени картофи , плодове и т.н. Таблица с PRAL индекса на някои основни храни:

Храните с отрицателен знак са алкалнообразуващи, а храните с положителен знак са киселиннообразуващи.