БЕЛТЪЦИ
Определение: Високомолекулни, сложни биополимери с молекулно тегло над 5000.
Название “Протос” от гръцки “ Първичен ” или стоящ в основата на живата материя.
Б молекула = гигантски полипептид, състоящ се от АК, в състава на които С-52%; N-16%, О-22%, S-3%, Fe, F, Cu и др.
ВИДОВЕ
Според произхода
-
-
От животински
-
От растителен произход
-
Според химичната структура
-
-
Прости (само от АК – остатъци)
-
Сложни (от АК – остатъци и небелтъчна съставка=простетична група)
-
Според пространствената структура
-
-
Глобуларни (сферична форма), албумини, глобулини, проламини, глутелини
-
Фибриларни (нишковидна форма), колаген /кости, сухожилия, хрущяли/, еластин /мускули, кръвоносни съдове/, кератин /кости, нокти, епидермис/
-
Според броя на мономерите (АК-остатъци)
-
-
Дипептид (изграден от свързани 2 АК)
-
Трипептид (изграден от свързани 3 АК)
-
Олигопептид
-
Полипептид (изграден от свързани n броя АК) Полипептиди с молекулно тегло над 5000 и притежаващи биологични функции се наричат белтъци.
-
Структура на белтъците. Нативна/ конформация / – 4 нива на организация
-
-
Първична– ковалентно свързани в полипептидна верига АК-остатъци
-
Вторична-частична спирализация на молекулата поради наличие на водородни връзки в сегменти на полипептидната верига
-
Третична-глобуларна структура, получена под действие на електростатически вандерваалсови сили между отделни участъци на спиралите
-
Четвъртична- асоциация на 2 и повече глобули
-
Третичната и четвъртична структура на Б не са статични, стабилни състояния, а са динамични състояния в които непрекъсн. се извършват структурни промени (свързвания на функционални групи) и това води до промяна в биологичните функции на Б (без денатурация)
Денатурация е процес, свързан с изменения в глобуларната структура (разгъване и разкъсване на ППВ), което води до промяна на биохимичните свойства на Б.
ФУНКЦИИ НА БЕЛТЪЦИТЕ
Структурна: Основен градивен материал на всички клетки, тъкани и органи (мускули, кости, кръв, лимфа и др. само урината не съдържа Б)
Каталитична: основен компонент на всички ензими (биокатализатори)
Хормонална: Значителна част от хормоните са Б или полипептиди (инсулин, тироидни и паратироидни хормони)
Антитела, имунна функция: Участват в изграждането на имунните тела
Транспортна: О²¯ в кръвта (Нb), Мg; мазнините (Липопротеини), въглехидратите (Гликопротеини), металите (Трансферини), витамини, хормони, лекарствени вещества
Енергийна: – най-неефективна роля, могат да бъдат енергиен източник: при окисление 1 g Б освобождава 4 kcal енергия/17kJ
Биологична ефективност – зависи от АК – състав, достъпността и степента на усвояемост на Б
Животински Б – пълноценен (биологичната ценност на Б се определя от количеството задържан азот в тялото при азотната абсорбция, идеалният Б е с биологична ценност 100), яйца – 85, мляко – 84, риба – 76, месо – 74
Растителен Б – непълноценен (недостатъчно съдържание на АК и ниска усвояемост), лимитираща АК: бобови – метионин, зърнени – лизин, царевица – триптофан
Комплементиране на белтъка – хляб с боб, ориз с мляко
Яйчен белтък – еталон, 36% НАК,
НАК:Общо количество АК 1 : 2,8
НАК –неесенциални АК
БЕЛТЪЦИ – смилане и резорбция Приетите с храната белтъци-
Устна кухина – без промяна
Стомах – хидролиза под действието на стомашните ензими от групата на пепсина (пепсин, пепсин В, химозин, гастриксин) в кисело рН до албумози и пептони
Дуоденум – панкреатични ензими протеинази (трипсин, химотрипсин) и пептидази (карбоксипептидаза) разграждат албумозите и пептоните до ди-, три-, тетра- пептиди* и АК (Освен активни форми на ензимите тук се изливат и проензими или неактивните форми на протеинази и пептидази, които се активират под действието на други ензими или се самоактивират (н-р трипсиногена се превръща в трипсин под действие на ентерокиназа)
Тънки черва – се разграждат пептидните връзки
В йеюнум и илеум под действие на чревни ензими, произвеждани от ентероцитите (пептидази, олигопептидази, дипептидази и нуклеази) белтъчните фракции* се разграждат до АК, годни да преминат през лигавицата на тънкото черво в кръвното русло на порталната вена.
ВИДОВЕ ХРАНОСМИЛАНЕ
Клетъчно
-
Мембранно – микровъсиално, интра + мембранно, постмембранно
-
Интрацелуларно – цитоплазматично и лизозомално
Извънклетъчно Луменално /кухинно/
Кухинно смилане – в стомаха (Б до албумози, пептози, полипептиди и др. под действие на ензими от групата на пепсина-пепсин, гастриксин, пепсин В)
Кухинно и пристенно смилане – дуоденум, илеум и йеюнум. Пристенното смилане се осъществява върху мембраните на ентероцитните клетки т.е. техните микровили и е етап от трансмембранния тр-рт. Тук олиго- и дипептидите се разграждат до АК. Ензимите, които катализират процеса хидролиза са фиксирани върху клетъчните мембрани, което значително увеличава тяхната активност. Счита се че това е етап от транспорта на АК през мембраната към вътрешността на ентероцита –”смилателно-транспортен конвейер”. Дипептидите се смилат и вътреклетъчно в клетките на чревния епител.
(Дипептидите ако не се разградят и попаднат в кръвта предизвикват алергични реакции – свръхчувствителност към риба, яйца, незрели сирена).
ВСМУКВАНЕ НА АК
Конвекция: преминаване на АК с потока вода под действието на осмотичния градиент (характерно е за кърмаческа възраст)
Активен транспорт: При възрастните този процес е свързан с разход на метаболитна енергия, поради което преноса на АК не спира след изравняване на концентрацията от 2-те страни на мембраната. L-формите на АК преминават по-лесно от D-формите. Налице е особен транспортен механизъм (ензимни вериги, комплекси-транспортьори), които пренася АК с/у изразен концентрационен градиент. Абсорбцията на АК е активен избирателен процес на основа конкурентен механизъм (триптофан подтиска всмукването на хистидин, а левцин на фенилаланин и изолевцин). Активния транспорт на АК е свързан с т.н. “Натриева помпа”.
“Натриева помпа” е свързана с непрекъснато изпомпване на натриеви йони от клетката, поддържане на концентрационен пад на натрия в клетката. Концентрационния пад обуславя непрекъснатото преминаване на натриеви йони от лумена на червото към вътрешността на ентероцита, които увличат АК със себе си (вторичен транспорт).
Цитоплазма
БЕЛТЪЧЕН И АК МЕТАБОЛИЗЪМ
Постъпилите във v. portаe АК достигат черния дроб, където в хепатоцитите служат като материал за ендогенна синтеза на тъкани белтъци (чернодробни – 14% и плазмени белтъци-6%). Само разклоненоверижните (вал, иле, лев) напускат ч.др. неоползотворени поради ниската актичност на трансаминазите в ч.др. Те се метабол. в скел. муск., сърдечния мускул, бъбреци. 57% от постъпилите АК претърпяват катаболитни промени тук до урея и само 23% преминават като свободни АК в кръвта (АК с разклонена верига-левцин, изолевцин и валин). Само 0,05% от АК се намират в свободна форма и образуват т.н. аминокиселинен пул. Вътреклетъчната концентр. на АК е по-висока от плазмената. Скел. муск. представлява 70-80% от общия, свободен АК пул на тялото на чов. Затова не може по АК-огледалото на кр. плазма да съдим за АК в клет. пул. Чернодробните прот. подлежат на интензивен обмен и участват в попълване на АК –пул на органа.
АК пул съдържа 8% есенциални ЕАК и 92% неесенциални НАК (80% от НАК са представени от 4 основни: аланин, глутамин, глицин, глутаминова киселина)
Вътреклетъчната тъканна концентрация на свободни АК е по-голяма от плазмената им концентрация
Депа на свободни АК
-
Най-голямо е скелетната мускулатура (80% от общия, свободен АК пул на тялото)
-
Черен дроб. Концентрацията на свободни АК е висока поради:
– Чернодробните протеини подлежат на интензивно разграждане, при което се освобождават АК;
– Храната е мощен екзогенен източник на чернодробни АК през абсорбтивната фаза след всеки хранителен прием.
АК се дезаминират – остава въглер. скелет, к се разгр. до CO2 и H2O и се отд. енергия. Възможен е синтез на гликоген и М от АК; Азотът се изп. за синт. на урея; други АК – за синт. на N- съединения – пурини, креатин, адреналин. Крайни прод. са креатинин и пик. к-на.
РЕГУЛАЦИЯ НА Б И АК МЕТАБОЛИЗЪМ
Инсулин: Нивото АК в плазмата по принципа на ОВ повлиява секрецията на инсулин, който стимулира отлагането на АК от кръвната циркулация в мускулната тъкан.
Адренокортикални хормони (кортизон):
-
-
В Черен дроб и вътрешни органи – стимулират синтезата на белтъци от АК
-
В мускулната тъкан – инхибират синтезата и стимулират разграждането на Б до АК
-
Тироксин – стимулира разграждането на тъканните белтъци до АК
Глюкагон – активира депонирането на АК в черния дроб и стимулира синтезата на ключови ензими на глюконеогенезата.
(↑прием на Б храна -↑концентрацията на АК в плазмата – ↑ глюкагон)
(↑ Gl – ↑ инсулин -↓концентрацията на АК в плазмата)
Три нива на регулация:
-
-
Постъпилите чрез храната АК попълват АК пул на организма и служат за синтез на специфични тъканни белтъци.
-
Някои от АК в АК пул претърпяват катаболитни превръщания. След дезаминиране С-скелет се окисляват до въглероден двуокис и вода при което се отделя Е.
-
Други АК служат за синтез на N-съдържащи съединения (пуринови и пиримидинови основи, креатин, адреналин и др.), като крайни отпадни продукти са креатинин и пикочна киселина.
-
Ендогенен и екзогенен белтък
Ендогенен белтък – източници
-
Ензимни Б от различни храносмилателни сокове, които се хидролизират до АК
-
Белтък от олющени мукозни клетки
-
Белтък (най-често албумин) постъпва в червата при трансудация на кръвта.
Количеството на ендогенен белтък е около 70 g за 24 h
Екзогенен белтък.
-
Количеството на обичайно постъпващ белтък с храната е 100 g за 24 h
-
Усвояемостта на Б от животински произход е висока 90-95%, на тези от растителен произход 70-80%, а при смесено хранене – 85%.
Трипсинови инхибит. в храната-в соя, бобови, картофи, фъстъци;
Б на яйце- прот. възпал. д-е.
АМИНОКОСЕЛИНИ
Определение: Мономер – АК, L-изомерни форми. Основни градивни елементи на белтъците.
80 природни АК, от тях 20 имат значение за човек
Видове АК
Според биологичното си значение
-
-
Заменими (постъпват с храната, но могат да бъдат синтезирани)
-
Незаменими (постъпват само с храната)
-
Според пространствената си структура
Разклонено верижни
Неразклонено верижни
Според химическата си структура
-
-
Нециклични
-
С една или две аминогрупи
С една или 2 карбоксилни групи
-
-
Циклични
-
Ароматни (ядро-само от С-атоми)
Хетероциклични (ядро-от С-атоми и хетероатом)
Незаменими – 8 + 2 АК
-
-
Възрастни – Валин, Левцин, Изолевцин, Лизин, Метионин, Треонин, Триптофан, Фенилаланин
-
Деца и ХБН – Аргинин и Хистидин
-
Заменими – Глицин, Аланин, Пролин, Глутамин, Аспарагин, Серин, Цистин, Глутамат, Аспартат, Тирозин
АМИНОКИСЕЛИНИ
В орг. са L-форми. D-формите са вредни. Има енз., к. ги разграждат най-вече в бъбреците.
Електрическият пълнеж на молек. на АК е функция от pH. Изоелектричната точка е прибл. 6 . При ниско pH повече (+), при високо pH – повече (-)
Незаменими (есенциални)
Лизин – лимитираща в зърнени
Метионин – липотропно действие, подобрява чернодробна функция, лимитир. в бобови
Триптофан – растежна АК, прекусор на витамини, лимит. в царевица
Треонин – растежна АК
Валин – координация на движенията
Левцин и Изолевцин – растежни АК
Фенилаланин – синтез на щитовидни хормони, катехоламини
Хистидин – хистамин, деца, бъбречни заболявания
Аргинин – съдоразширяващо действие, деца, чернодробна функция
ЛИЗИН
Към диамино монокарбоксилни – аспарагин, глутамин, аргинин (деца), лизин
Моноамино дикарбоксилни – аспартат и глутамат.
Лизинът е метаболитен предшественик на карнитин, регулатор на обмяната на мазнините, на окислението на кетокиселините с разклонена верига.
Лизин участва в процесите на азотно равновесие, хемопоеза, калцификация на костите – деца – за правилен растеж и костно разв.
Произв. на колаген, възстанов. тъкани (рани, опер.)
При недостиг на лизин се наблюдават здравни проблеми като умора, гадене, виене на свят, загуба на апетит, възбуда, бавен растеж у децата, камъни в бъбреците, анемия и репродуктивни нарушения.
Потиска разв. на herpes simpl. vir.
Висока доза спомага за прод. на Ab, хорм., енз.
Потребн. 9 -10 мг/кг/д , добавка – до500 мг/д
АРГИНИН – есенц. в детска възраст., възрастни го синтезират. Става есенц. при стрес и някои здравни пробл.
При дефицит – наруш. в растеж и полови функц.
Минава кр-моз бариера и стимул. секр. на соматотр. Нуждите се увел. при травми, хирург. интерв., изгаряния,кръвопрел., малнутр., туморни.
Като добавка – 500 мг/дн.
МЕТИОНИН
Към сярасъдържащи АК – мет, цистеин (цис + цис = цистин)
Доставчик на метилови групи за изграждане на холин, на пиримидиновата база тимин, адреналин, креатин и др.
Участва в обмяната на никотиновата киселина (вит. РР) и хистамина, вит. В12, фолиева киселина, мазнини, фосфолипиди и др.
Мет и цис са подобни на холин, S-съдържащи АК с липотропно д-е. При недостиг – стеатоза на черния дроб
Подпомага елимин. на Л, които биха могли да обр. тромби;
Подобрява съст. на кожа/коса/нокти
S защит. кл. от exog замърсители (смог), забавя п-сите на стареене; Хелатообраз. св-во (свързва и отделя режки метали Pb, Hg, Cd)
За преодол. на умора, при алергии (намал. секр. на хистамина).
Потребн. мет/цис – 11-14 мг/кг
L-цистин – добавка 500-10000 mg/d зараств. на рани.
ЦИС– предпазва НС и ч.др. от токс. ефекти на алког. и тютюн. зараств. на рани, втечняв. на сектети (ацетилцистеин).
FH4 отделя метилова гр. и я предава/метилира се вит. Б12. Той помага за възстановяв на метионина, който е разграден до (SAM, SAH) I хомоцистеин.
ФЕНИЛАЛАНИН
Към ароматни – фен, тир, три
Прекурсор на тирозин, който е прекурсор на хормоните на щит. жлеза (тироксин и трийодтиронин), на катехоламините (адреналин, норадреналин, допамин), меланини. Оттам връзка с памет, добро настр., бодърстване, потиск. на апетита. Сумарно фен+тир са потребни 13-14mg/kg/d, до 500/d в добавки.
ТРИПТОФАН
Предшественик на никотиновата киселина (вит. РР), серотонина и др.
Регулира чернодробната белтъчна синтеза. Стимулира секрецията на инсулин и соматотропин.
При недостиг – изоставане в растежа, пелагра при възрастни (недостиг на вит. РР)
Най – оскъдно съдържаща се в храната. Лесно се метаб. в ч.др. – превръщ. във витамини B-гр.-ниацин, който участва в синтезата на невротрансмитера серотонин. Така контрол. съст. на свръхвъзбуда, стрес, безсъние, повиш. апетит, агресия. !отговорен за раст. и разв. на младия орг.
три–>ниацин–>серот. 3mg/kg/d
ТРЕОНИН
Към АК с хидрокс. групи – тре, сер
Участва при процесите на тъканната протеинова синтеза – синтез на АК гли и сер; растежа, азотния баланс и синтеза на хемоглобин.
Зъбен емайл, еластин, колаген
Липотропно д-е (контрол. мастно отлагане в ч.др.)
Имуностимул.-подпомага развитие и активн. на тимус
При недостиг се наблюдава анемия, задръжка на ръста, намаляване на телесната маса и смърт при опитни животни.
6-7 mg/kg/d
ВАЛИН
Към моноамино монокарбоксилни – гли, ала, вал, лев, иле
Участва в процесите на муск. растеж, възстановяване на тъканите, регулиране на кръвната захар, изграждането на миелин. обвивки на нервите. Източник на Енерг. (със съхраняващ глю ефект)
При недостиг – нарушения в координацията.- наруш. миелин
ЛЕВЦИН И ИЗОЛЕВЦИН
Участват в синтеза на почти всички тъканни Б с изключение на хемоглобин.
При недостиг – изоставане в ръста, отрицателен N-баланс и др.
Лев – при възстанов. с/д операции, контрол на кр. захар, актив. секрецията на соматотропин. Предозиране – риск от подагра (от значение за парент. хранене на пациенти).
Иле- необх. за синтез на Hb, регул. ниво на кр. захар
Вал, лев и иле, т. е. 3-те разклонени АК – имат благопр. възд при алкох. злоупотр.;
— изп. се активно при спортуващи за възстановяв. след тежки тренировки и за увелия. т. маса при бодибилд. 11-14 mg/kg/D.
ХИСТИДИН
Към хетероциклени – хис
При декарбоскилиране се превръща в хистамин, мощен тъканен медиатор, който разширява кръвоносните съдове, увеличава проницаемостта на съдовите стени, стимулира секрецията на стомашен сок.
Участва в прод. на Er & Leuc &Ab
При недостиг намалява количеството на хемоглобина в кръвта.
Не се синт. при бъбречни забол. в достатъчни к-ва, затова е есенц. Счита се , че децата са по-чувствит. на хр. дефицит – 25 мг/кг/д в кърмач. възраст. Най-застъпен в живот. Б- храни.
ИМИНО К-НИ
пролин
ДРУГИ АК – ЗАМЕНИМИ
ЦИСТЕИН – важен прекурсор от глутатион (един от най-ефективните антиоксиданти.) участва в залавянето на своб. радикали, забавя старееене. цистеин глутатион.
Предпазва организма от увреждане на черен дроб, мозък, Er/еритроцити/ от цигари и алкохол. Подпомага профилактиката . и лечението на атеросклероза ССЗ, онкологични. Възпалителни ставни заб.; прот-възпалително действие и и хепатопротектор.
Прит. регулиращо инсулиновата секреция д-е.
АЛАНИН– в гликолизата – разграждане на глюкозата и получ. на Енергия
АСПАРАГИНОВА К-НА – участва в обмяната на АК, пренася азот-съдържащите АК в черния дроб . Заедно с глутаминовата киселина – главни възбудни АК – ефект при умора, подобен на кофеина.
КАРНИТИН – роля в метаболизма на Мазнините/МК/ и намал. TAG в серум. Пренася МК презз митохондриалната мембрана (свободни МК), които там се транформират в Енергия.
Ускорява преработването на МК в черния дроб (т.е при стеатоза) и предотвратява. натрупването. Стимулира липолизата и намалява риска от ССЗ.
Добавка – 500 – 2000 мг/д . 30 мин. преди усилени тренировки, L-карнитин.
Месо, млечни, бобови
ГЛУТАМИН – подобрява фнкцията на мозъка ; концентрация ; мислене ; настроение. Енергия за клетките (при хипогликемия може да увел. кр.захар). Добавянето му към диета намал. желанието за прием на алкохол (при леч. на алкохолизъм, депресия, шизофрения, аутизъм, поведенчести реакции при деца).
Предимно в мляко и млечни; Добавка – 500 – 1500 мг/д. като подсилваща тер.
ГЛУТАТИОН –(от цистеин) мощен антиоксидант ; ключов протектор срещу замърсители , наркотици, феноли, хелатообразни съединения. (ТМ, пестиц., тютюнев дим, БОВ). Имуностимулантно действие ; намалява страничните ефекти на радиационно облъчване, химиотерапия , алкохол. Добавка – 500мг/д
ТАУРИН – една от АК с най-високо съд. в човешкиоя организъм , концентрирана в сърце и мозък. Подтиска и модулира активността на невротрансмитерите. Използва се за подобряване състоянието при епилепсия, тикове ; функцията . на ретина ; намалява риск от развитие на катаракта.
Използва се в енергийните напитки .
!Не превишавайте препоръчителния прием на хранителните протеинови добавки – те почти 50% се превръщат в глюкоза в черния дроб (т.е. неефективно оползотворяване). Образува се амоняк урея и се екскретират, т.е. натоварване на бъбреците. При висок прием трансформирането амоняк урея се затруднява и настъпват патологични промени в мозък , чернодробна енцефалопатия, бъбречни увреди. Уреята е токсична за мозъка
АЗОТЕН БАЛАНС (АБ)
Интегрален показател за състоянието на Б обмяна и представлява съотношението между приетия с белтъците азот и азота, отделен (като различни съединения) с урината, фекалиите и по други пътища.
Крайните продукти на азотната обмяна се екскретират с урината, най-често под формата на урея.
Нерезорбираният белтък от храната и ендогенно синтезираният в лумена на тънките черва се изхвърля с фекалиите. Малки количества азот се отделят и чрез кожата, косата, спермата, менструацията.
АБ е в равновесие, когато количеството на приетия с храната азот е еднакво с количеството на отделения азот с урината, кожата и фекалиите.
АБ – видове:
Положителен АБ – приетия с белтъците от храната азот е в по-голямо количество от азота, отделен с урината, фекалиите и по други пътища. Характерен е за периодите на растеж.
Отрицателен АБ – приетия с белтъците от храната азот е в по-малко количество от азота, отделен с урината, фекалиите и по други пътища. Преобладават катаболитните процеси в белтъчната обмяна.
АБ се постига в рамките на 4 дни при децата и в рамките на 7 дни при възрастните.
АБ зависи от Енергийния прием
При ограничен Енергиен прием АБ се нарушава към (-)
При повишен Енергиен прием АБ се подобрява към (+)
АБ се определя само в ограничени експериментални случаи, като се събира 24 h урина, фекалии, миксирана храна и се определя N за 24 h.
БИОЛОГИЧНА СТОЙНОСТ НА БЕЛТЪЦИТЕ
Dietary Protein: Хранителен Б (Б от храната) е равен на неговите метаболитни продукти чрез измерване на азота от храната или биологичните проби и изчислен по формулата:
Nitrogen (g) x 6,25 = Protein (g)
Биологична стойност на Б = степента на задържане на резорбирания азот в организма за целите на растежа при децата и поддържане на азотното равновесие при възрастните.
Оценка на качеството се изв. с различни методи.
Биологични методи:
Net Protein utilization (NPU) = Чиста белтъчна утилизация
(Отношението между задържания азот в организма (g) към общия азот от храната (g))
NPU = задържания азот в организма (g)
общия азот от храната (g))
Количеството белтък точно използвано от организма или задържания азот в организма се определя чрез установяване на разликата между приема на азот с храната и азота отделен с фекалиите и урината)
-
-
NPU = ((0.16 × (24 hour protein intake in grams)) – ((24 hour urinary ureа nitrogen) + 2) – (0.1 × (ideal body weight in kilograms))) / (0.16 × (24 hour protein intake in grams))
-
NPU може да варира от 0 до 1,
Стойност 1 означава 100% оползотворяване на азота приет от храната до белтъци на тялото.
Стойност 0 означава, че нищо от приетия азот не е използвано за синтез на белтъци.
NPU на Б от яйцата и млякото/кърмата е 1
Химични методи
1. Biologic value (BV) Биологична стойност. Метод на Келдал
Отношението между задържания в организма азот и азота резорбиран от чревната мукоза (разлика между приетия азот и този отделен с урината и фекалиите)
-
-
BV = ( Nr / Na ) * 100
-
Na = nitrogen absorbed in proteins on the test diet (усвоения азот от храната)
Nr = nitrogen incorporated into the body on the test diet (задържан азот от организма)
Директното измерване на Nr е невъзможно.
За прецизно определяне на количеството отделен азот с урината и фекалиите се използва контролна група животни, които са на без белтъчна диета.
-
-
BV = ( ( Ni – Ne(f) – Ne(u) ) / (Ni – Ne(f)) ) * 100
-
Ni = N в храната
-
Ne(f) = (N в фекалиите) – ( метаболитен N)
-
Ne(u) = (N в урината) – (ендогенен N)
-
Стойности от 0 до 100, 100% от приетия азот с храната се превръща в белтъци на организма.
2. Digestibility Смилаемост (%) Разграждане на приетата храна в ГИТ, свързано с отделяне на вещества, които организма може да използва.
-
Смилаемостта зависи от много фактори (наличие на инхибитори)
-
Смилаемостта на бобовите и зърнените е 60-80%
-
Смилаемостта на яйцето е 97%
3. Аmino Acid Score (AАS) Химическият скор на всяка АК се изчислява като процентно съотношение на същата АК в 1 g от изследвания белтък към количеството на АК в 1 g от приетия за идеален (референтен ) белтък.
Незаменимата АК, която е в най-малко процентно количество в даден белтък спрямо количеството на същата АК в еталонния белтък се приема за лимитираща АК.
-
Стойност под 1 означава дефицит, като лимитиращата АК ще има най-малка стойност (0,5 означава че АК е с 50% по малко в изследвания белтък спрямо еталонния).
-
Зърнени храни: Първа лимитираща АК е лизин, втора е треонин
4. Protein Digestibility Corrected Amino Acid Score (PDCAAS) метод за оценка на качеството на Б, основано на потребността от АК от организма и способността да ги асимилира от храната.
-
-
PDCAAS = Digestibility х AАS
-
За соевия белтък е 1
-
Модела на идеалния белтък, който би могъл да осигури изискваните количества от всички незаменими АК от храната е следният:
-
Reference pattern = Amino acids requirements/kg
Protein requirements/ kg
Б ИЗТОЧНИЦИ
Животински произход Б – %:
Мляко и млечни продукти 3-17
Яйца 13
Риба 13-24
Месо 13-24%
Растителен произход Б – %:
Зърнени храни 7-14
Бобови храни 19- 30 (соя 30)
Ядки 15 – 26
ХРАНИТЕЛЕН ПРИЕМ НА Б
ПОТРЕБНОСТИ : Доклад на FAO/СЗО „такова к-во Б (яйчен/млечен произх), за да подържа азотен баланс, а при деца, бременност , кърмене – „+“ азoтен баланс.“
!стари данни120 мгN/кг/дн деца 1 год.
96 мгN/кг/дн възр.
кърмаче – 3-3,5 г Б/кг/дн
възр.-0,8 – 1,0 до 1,2 г Б/кг/дн
/ кашу, шам фъстък, фъстък- не сурови, трипсин инхибитор/.
Препоръчителният хранителен прием и адекватният хранителен прием на пълноценен Б, диференцирани по възраст, пол, т. маса и физиологични състояния (бременност и кърмене), са посочени в Прил. № 3. Нар. № 23 от 19 юли 2005 г. за физиологичните норми за хранене на населението (ДВ бр.63/2005)
Препоръчителен хранителен прием (RDA, Recommended Dietary Allowance) е среднодневно ниво на хранителен прием, което осигурява потребността от определено хранително вещество за почти всички (97,5%) здрави индивиди в отделните групи, разделени по възраст, пол и физиол. съст. (брем./кърмене). Препоръчителният хранителен прием е равен на средните потребности от хранителни вещества (EAR) за групата плюс 2 стандартни отклонения (SD).
Бременност + 28g/d
Кърмене + 19g /+16g/d after six monts
“Адекватен хранителен прием” е препоръчителното среднодневно ниво на хранителен прием, определено на база научни изследвания при групи здрави индивиди, което е оценено като адекватно за всички индивиди от групата – използва се, когато не може да бъде определен препоръчителен хранителен прием.
“Пълноценен белтък” е белтъкът от животински произход (яйца, месо, птици, риба, мляко, млечни продукти).
Препоръчителен интервал за прием на общ белтък 10 – 15 Е %
FIGURE 1-1 Dietary Reference Intakes. This figure shows that
the Estimated Average Requirement (EAR) is the intake at which the risk of inadequacy is estimated to be 0.5 (50 percent) to an individual.
The Recommended Dietary Allowance (RDA) is the intake at which the risk of inadequacy would be very small—only 0.02 to 0.03 (2 to 3 percent).
At intakes between the RDA and the Tolerable Upper Intake Level (UL), the risk of inadequacy and of excess are both estimated to be close to 0.0. At intakes above the UL, the potential risk of adverse effects may increase.
* Адекватен хранителен прием, ФН ДВ бр.63/2005 г.
НАРУШЕНИЯ В БЕЛТЪЧНИЯ ПРИЕМ
Дефицит –
-
-
отрицателен N-баланс,
-
понижена основна обмяна и ↓топлопродукция,
-
забавен растеж и развитие,
-
намаляване на защитните сили и умствена работоспособност,
-
влошено храносмилане,
-
БЕН
-
Свръхприем –
-
-
метаболитна ацидоза,
-
увеличени гнилостни процеси в червата,
-
претоварване на черния дроб с токсични продукти
-
БЕН
БЕН (Белтъчно-енергийно недохранване)
Често срещащо се състояние сред бедното население на развиващите се страни от Централна Америка, Африка и Азия.
Хронично недоимъчно състояние, което настъпва първично при продължителен намален внос на енергия и белтъци или вторично при заболявания, които смущават техния внос и усвояване.
БЕН –тежест:
-
-
Размерите на дефицита
-
Продължителност на дефицита
-
Причини за дефицита
-
Възрастта през която настъпва.
-
БЕН –форми
-
-
Леки (хипотрофия)- често се ср. поради малнутриция, обратими
-
Тежки (атрофия, маразъм, квашиоркър)
-
БЕН – Хранителен маразъм
Засяга предимно деца под 18 месеца, но може да се наблюдава и в други възрасти.
Основен е дефицитът на енергия и белтък. Състоянието се характеризира с измършавяване – загуба на подкожната мастна тъкан и мускулната тъкан.
Трудно обратими промени, т.к. може да стигне и до недоразвитие на мозъчната тъкан. Освен това орг при използв. на собств. си депа консумира подк. м.т., после муск., вътр. орг., ендокринни жлези и т.н.
Намалява фнкц и на храносм. жл., недостиг на ензими.
При деца
Децата са силно мършави, телесната маса е под 60% от очакваната за възрастта, с балонирани коремчета, набръчкана и отпусната кожа, изпъкнали ребра, алопеция,
Характерни са загубата на апетит, диарични изхождания,
Ниска телесна температура, бавен пулс,
Психичното им състояние е тревожно. Умствено изоставане., засегнат интелект.
Поради отслабената имунна система често страдат от инфекции.
При възрастни
БЕН води до предразположеност към туберкулоза, инфекциозни болести, паразитози и др.
Често се наслагват и анемии, витаминни дефицити и др.
БЕН-Квашиоркър
Засяга деца от 1 до 3 години. Предшества се от период от няколко месеца, при който кърмачето е получавало само въглехидратни храни (каши) и никакъв пълноценен протеин. Инсулинът с отделянето си поради приема на въглехидрати спомага АК да се отлагт в муск. и дефицит в други органи, като сериозно страдат панкреас, ч.др., бъбр.
Типична белтъчно-недоимъчна болест.
Деца
Изоставане в растежа, телесното тегло е под препоръчителните за възрастта стойности но е над 60% от същите, тънки ръце и крака, нар. костообр.
Генерализирани отоци вследствие на хипопротеинемията (асцит, отоци по краката), кожа и коса депигментирана, дерматози, чуплива коса, алопеция,
Характерни са загубата на апетит, диарични изхождания,
Хепатомегалия поради стеатозен черен дроб,
Психичното им състояние е апатично.
Поради отслабената имунна система често страдат от инфекции.
