• Терминът витамин А включва група мастно разтворими съединения, които са близки по структура и проявяват биологично действие, подобно на това на главния представител ретинол, наречени ретиноиди.
  • Ретинол (витамин А- алкохол)
  • Ретинал (витамин А – алдехид)
  • Ретиноева киселина

 

АБСОРБЦИЯ, ТРАНСПОРТ И ЗАПАСИ

  • Ретинолът се абсорбира ефективно (70-90%), когато се приема във физиологични количества.
  • Каротеноидите се абсорбират 20-50%; когато са разтворени в мазнини се абсорбират значително по-добре. Ефективността на абсорбция на каротеноидите намалява значително при прием на големи количества. Бета-каротенът се превръща в ретинол и след това в ретинил естери в мукозните клетки на стомашно-чревната лигавица.
  • Ретинил естерите и каротеноидите постъпват в кръвта включени в остатъци на хиломикрони и се натрупват основно в хепатоцитите на черния дроб. Витамин А нормално се транспортира в кръвта като 1:1:1 тримолекулярен комплекс с ретинол свързващия белтък (РСВ) и трансферитин.
  • Витамин А се натрупва главно в черния дроб, където се синтезира РСВ.

 

МЕТАБОЛИЗЪМ

  • Ретинолът се метаболизира бавно в черния дроб и периферните тъкани до многобройни продукти, които се елиминират с жлъчката. Времето на полуживот за напълно изчерпване при човека е 128-156 дни. Около 70% от метаболитните продукти се отделят с изпражненията.

ФУНКЦИИ

  • Зрение: Светлинно-рецепторните зрителни клетки в ретината на окото наречени “пръчици” ни позволяват да различаваме между светло и тъмно. Тези клетки съдържат светлочувствителен пигмент – зрителен пурпур (родопсин), който представлява комплекс от белтъка опсин и витамин А. Първоначален фотохимичен процес – много бърза изомеризация на 11-cis-ретинал до аll-trans-ретинал, отделя се от родопсина.

Когато пръчиците са изложени на светлина, родопсинът се разпада, освoбождавайки електрични импулси към мозъка. Тези стимули се пренасят в комбинирана картина, която ние “виждаме”.  В същото време в зрителните клетки се образува нов родопсин от опсин и витамин А.

  • Клетъчна диференциация

Процесът, при който клетки и тъкани се “програмират” за осъществяване на специализираните им функции се нарича диференциация.  Витамин А е необходим за нормалната диференциация на епителните клетки (клетките на всички тъкани, покриващи тялото като кожа, мукозни мембрани, стени на кръвоносни съдове и роговица).

При витамин А дефицит клетките губят способността си да се диференцират правилно и много мукозо-секретиращи тъкани се кератинизират / стават сухи и лющещи се/.

Молекулярни механизми на тази важна функция – влияние на ретинола и ретиноевата киселина върху генната експресия. Ето защо витамин А е есенциален за ембрионалното развитие.

  • Растеж: Витамин А играе важна роля за нормалния растеж и развитие.

Като индикатор на началото на витамин-А-дефицит често служи така нареченото “плато на растежа”. В основата на тази функция е ролята на витамин А в клетъчната диференциация, а също така влиянието му върху синтеза на растежни фактори. Витамин А се свързва още с много други физиологични процеси, включително сперматогенезата, имунния отговор, вкуса, слуха, апетита. Повечето от тези процеси директно или индиректно зависят от клетъчната диференциация.

ПРЕПОРЪЧИТЕЛЕН ПРИЕМ

  • Преди потребностите от витамин А са се изразявали в международни единици (IU), но понастоящем се изразяват в Ретинол еквиваленти. По определение един ретинол еквивалент (RE) е равен на:
  • 1RE = 1 mcg ретинол = 6 mcg бета каротин = 3.33 IU винаминна активност от ретинол

 

ПРЕПОРЪЧИТЕЛЕН ПРИЕМ, 2005

Кърмачета

0 – 6 мес. – 375 РЕ

6 – 12 мес. – 400 РЕ

Деца

1 – 3 г. – 400 РЕ 10 – 14 г. (м, ж) – 600 РЕ

3 – 7 г. – 450 РЕ 14 – 19 г. (м) – 800 РЕ

7 – 10 г. – 500 РЕ 10 – 19 г. (ж) – 700 РЕ

Възрастни

Мъже над 18 г. – 800 РЕ

Жени над 18 г. – 700 РЕ

Бременни жени:

18 г. – 750

19 г. – 800

Лактиращи жени:

18 г. – 1100

19 г. – 1200

 

ГОРНИ ГРАНИЦИ ЗА НЕРИСКОВ ДНЕВЕН ХРАНИТЕЛЕН ПРИЕМ

  • Висок прием на витамин А – токсични ефекти.
  • Регулярният прием на витамин А от възрастни ( 19 г.) не трябва да надвишава

3000 мкг РЕ дневно при жените и мъжете

  • При жени в менопауза – риск за фрактури на костите при прием над 1500 мкг РЕ – намалява костната плътност
  • При бременност и кърмене:

18 г. – 2600 мкг РЕ

19 г. – 3000 мкг РЕ

  • Децата са по-чувствителни към токсичността на витамин А и горните граници за нерисков дневен прием са :

1-3 години – 800 мкг РЕ;

3-7 години – 1100 мкг РЕ;

7-10 години – 1500 мкг РЕ;

10-14 години – 2000 мкг РЕ

14-19 години – 2600 мкг РЕ.

Ретинолът в големи количества може да предизвика тератогенен ефект.

  • Жени, на които предстои бременност и бременни жени трябва да бъдат особено внимателни при консумация на храни, богати на витамин А и прием на хранителни добавки.
  • Трябва да се има предвид, че в една порция от 150 г черен дроб се съдържат количества витамин А значително надвишаващи горната граница за нерисков прием.

 

ДЕФИЦИТ

  • В една средно европейска популация, при смесено хранене средният прием на витамин А обикновено е достатъчен. Само в случаите на небалансирано хранене, например при вегетарианците, или в страни със сериозни икономически проблеми и голяма бедност може да се установи дефицит на витамин А.

 

Определението за витамин А дефицит е основано на плазмените концентрации. Както е определено от СЗО, тежък дефицит се очаква при серумни концентрации под 0.35 μmol/l, а субклиничен дефицит – между 0.35 и 0.70 μmol/l . Понякога субклиничен дефицит се наблюдава при нива на ретинола в серума 0.70 – 1.05 μmol/l .

 

Един от най-рaнните симптоми на витамин А дефицита е намаляването на нощното зрение , т.нар. “кокоша слепота” – нарушена функция да се вижда в мъждива светлина.

  • Появата на кожни лезии (фоликуларна хиперкератиноза) също е ранен показател на неадекватен статус на витамин А.

Тежкият дефицит, който се среща предимно при децата води до дегенеративни промени на корнеята (ксерофталмия), до перфорация на роговицата и слепота.

  • Витамин А дефицитът сега е най-широко разпространен и най-сериозен при малките деца с недохранване (Африка, Азия). Тя е водещата причина за детската слепота.

 

ТОКСИЧНОСТ


Може да настъпи:

– при възрастни след прием на единична доза от 300 мг ( 1 млн МЕ) ретинол,

– при деца след прием на 60 мг ретинол (200 000 МЕ),

– при кърмачета след прием на 30 мг ретинол (100 000 МЕ).

Токсичните прояви се появяват след около 6 часа и изчезват след 36 часа. Те включват:

тежко главоболие (дължи се на повишено вътречерепно налягане) , болезнена възпалена уста ,кървящи венци , замаяност повръщане , нарушено зрение ,увеличен черен дроб  ; при кърмачета – изпъкване на фонтанелата

Белези на хронична токсичност могат да се появят след прием на повече от 15 мг (50 000 МЕ) ретинол при възрастните и 6 мг (20 000 МЕ) при кърмачета и малки деца за продължителен период от време – няколко седмици.

Бременност

  • Високите количества на витамин А по време на бременност (обикновено над 7500 мкг РЕ, но има единични случаи при прием на 3000 мкг РЕ) може да предизвикат спонтанен аборт, аномалии в развитието на плода и вродени дефекти на новороденото.
  • Не се препоръчва бременни жени или жени, които имат намерение да забременяват да взимат витамин А като добавка към храната или други препарати, съдържащи витамин А без препоръката на лекар. Препоръчва се да се избягва честата консумация на черен дроб.

 

ВИТАМИН А – ХРАНИТЕЛНИ ИЗТОЧНИЦИ

  • Витамин А се среща в храни от животински произход, основно като ретинил естери.
  • Основният хранителен прием в повечето индустриализирани страни понастоящем произхожда от черен дроб, яйца, млечни продукти и маргарин, като в много страни последният се обогатява с витамин А.
  • Източник на витамин А от растителен произход са каротеноидите, част от които могат да бъдат превърнати във витамин А. Тези провитамини включват част от жълтите и оранжеви пигменти на много плодове и зеленчуци.
  • От всичките около 600 каротеноиди, които съществуват в природата само около 50 показват провитамин А активност.

Аll-trans бета-каротенът е формата, която най-лесно и в най-голяма степен се превръща във витамин А.

  • Източници на бета-каротен са зелените листни зеленчуци и зелените, оранжевите и червените зеленчуци и плодове като моркови, броколи, чушки, домати, кайсии, праскови, пъпеши, тикви, нектарини.