Витамин Е включва група от 8 мастноразтворими съединения (токофероли и токотриеноли), открити в природата. Те се проявяват като изомери, които се различават по брой и местоположение на метиловите групи в хроманоловия пръстен и двойните връзки в страничната верига. Алфа-токоферолът е биологически най-активната форма.
АБСОРБЦИЯ, ТРАНСПОРТ И ЗАПАСИ
Приблизително 20-40% от витамин Е, съдържащ се в храните се абсорбира при нормално модел на хранене; абсорбцията се стимулира от мазнините в храните. Ефективността на абсорбция намалява щом се увеличи хранителния прием. Жлъчният и панкреатичният сoк са необходими за максималната абсорбция. Лица с жлъчно запушване или панкреатична недостатъчност имат много ограничена възможност да абсорбират витамина.
Витамин Е се абсорбира като липидо-жлъчни мицели, заедно със свибодните мастни киселини, моноглицеридите и други мастноразтворими витамини, посредством проникване в епителните клетки през плазмената мембрана на абсорбиращите клетки в микровилите на червата.
Витамин Е се секретира в лимфата в хиломикрони; постъпва в черния дроб с хиломикроновите остатъци и впоследствие се секретира в кръвта, свързан към липопротеините с много ниска плътност (VLDL). Щом VLDL се метаболизират, витамин Е се пренася към липопротеините с ниска плътност и липопротеините с висока плътност. Съдържанието на Витамин Е силно корелира с нивото на серумните липиди.
Витамин Е също се транспортира в еритроцитите, където концентрацията му е по-голяма в сравнение с тази в плазмата и клетъчните мембрани. Концентрациите на витамин Е в еритроцитите и тромбоцитите обикновено отразяват промените в плазмената концентрация на витамин Е
Основните места за запаси на витамин Е са мастните тъкани, черния дроб и мускулите. Тъканите варират значително по съдържанието си на витамин Е без логична връзка с липидните показатели. Надбъбречната и хипофизна жлезa, тестисите и тромбоцитите показват най-високи концентрации на витамин Е.
МЕТАБОЛИЗЪМ
Витамин Е претърпява ограничен метаболизъм. Основната предполагаема метаболитна рeакция е окислението до токоферилхинон, който може да бъде редуциран до хидрохинон.
По-малко от 1% от орално поетия витамин Е се отделя в урината. Основната част се изхвърля с изпражненията вероятно под формата на токоферилхинон, токоферил-хидрохинон и различни продукти на полимеризацията.
СВОБОДНИ РАДИКАЛИ, ЛИПИДНА ПЕРОКСИДАЦИЯ, ВИТАМИН Е И ДРУГИ АНТИОКСИДАНТИ
Свободните радикали са неустойчиви и високореактивни видове, съдържащи един или повече единични електрони. Свободните радикали се образуват в организма посредством нормални метаболитни процеси и чрез експозиция на екзогенни източници като цигарен дим, замърсители от околната среда и ултравиолетова светлина. Повечето свободни радикали в организма съдържат кислород. Свободните радикали може да увредят ДНК, протеините, липидите и клетъчните мембрани.
Едномолекулен кислород: образува се от фотохимични реакции или чрез липидна пероксидация на клетъчните мембрани и самият той е потентен генератор на свободни радикали. Тази молекула съдържа двойка електрони, но в неустойчива конфигурация, и е много реактивна. Едномолекулният кислород може да увреди ДНК.
Хидроксилни радикали: атакуват прoтеините, ДНК и полиненаситените мастни киселини в мембраните.
Суперокисен радикал: прoизведен от ензимни системи, автоокислителни реакции и неензимен електронен трансфер. Реагира с несвързано желязо до създаването на реактивни кислород-радикал-метал комплекси и хидроксилни радикали, увреждащи клетъчните липиди и ДНК.
Азотен окис: предполага се да бъде идентичен на релаксиращия фактор, произтичащ от ендотела, който медиира васкуларните отговори, причинени от лекарства.
Пероксиден радикал: прoизведен по време на верижните реакции на липидно окисление, известни още като липидна пероксидация. В клетъчните мембрани предизвиква сериозни увреждания.
Организмът има различни защитни системи, за да неутрализира свободните радикали и другите високореактивни видове. Едни от тях са биологичните антиоксиданти, включително витамин Е, С и бета-каротен, също така ензимите супероксид дисмутаза, каталаза и глутатион пероксидазата, както и неензимните пречистватели като глутатиона и тиоловите съставки в протеините.Всеки от антиоксидантните нутриенти има специфична характеристика и често те действатт синергетично, за да подсилят цялостния антиоксидантен потенциал на организма.
- Витамин Е е основният мастноразтворим антиоксидант в организма и предпазва полиненаситените мастни киселини от пероксидация.
- Витамин С взаимодейства със свободните радикали във водната среда на клетките и интерцелуларната течност. Витамин С се разглежда като най-важният антиоксидант в екстрацелуларните течности. Витамин С има способността да регенерира витамин Е, след като той е неутрализирал свободни радикали.
- Бета-каротинът е един от най-мощните инхибитори на едномолекулния кислород. Той може да възстанови междинното образуване на радикала на витамин Е.
ПРЕПОРЪЧИТЕЛЕН ХРАНИТЕЛЕН ПРИЕМ
Препоръчителният хранителен прием на Витамин Е е изразен в -токоферол еквиваленти ( – ТЕ)
1 – ТЕ = 1 мг D- – токоферол
= 1.1 мг D- – токоферол ацетат
= 2 мг D- – токоферол
= 4 мг D- – токоферол
= 1.49 IU витамин Е
ПРЕПОРЪЧИТЕЛЕН ХРАНИТЕЛЕН ПРИЕМ
- Кърмачета – 2.7 мг -ТЕ (Адекватен прием)
- Деца
1-3 г.- 6 мг -ТЕ
3-10 г. – 7 мг -ТЕ
10-14 г. (м, ж) – 11 мг -ТЕ
над 14 г. (м, ж) – 15 мг -ТЕ
Бременни жени – 15 мг -ТЕ
Кърмещи жени – 19 мг –ТЕ
ДЕФИЦИТ – не е установен в здрави възрастни
– при пациенти с нарушена абсорбция на мазнини
– недоносени деца – хемолитична анемия
ТОКСИЧНОСТ
- Ниска токсичност
- Прояви – намаляване на адхезията на тромбоцитите – кървене
- Горни граници на нерисков дневен хранителен прием
1-3 г. – 100 мг
3-7 г. – 120 мг
7-10 г. – 160 мг
10-14 г. – 220 мг
14-19 г. – 260 мг
19 г. – 300 мг
Бременни и кърмещи жени: 18 г – 260 мг, 19 г. – 300 мг
ИЗТОЧНИЦИ
Основен хранителен източник на витамин Е са растителните мазнини , особено нерафинираните – слънччогледово олио, царевично олио , зехтин ;сравнително богати са зърнените храни и ядките.
