Какво представлява инсулиновата резистентност:
Инсулиновата резистентност е съотношение между стойностите на кръвната захар и нивото на инсулина в кръвната плазма. В клиничните лаборатории се обозначава като HOMA- IR. Стойност над 2,5 е рискова, а над 5 високо рискова за развитие на диабет тип 2. Инсулиновата резистентност предразполага за развитието на диабет тип 2 или е състояние на пре-диабет. Моята практика показва, че всички възрастни хора със затлъстяване имат инсулинова резистентност, развита в една или друга степен. Много често инсулиновата резистентност е свързана с повишени стойности на холестерола и неправилно съотношение в нивата на „добрия“ и „лошия“ холестерол, което състояние се нарича дислипидемия. При дислипидемията стойностите на „добрия“ холестерол HDL са понижени, а стойностите на „лошия“ холестерол LDL са повишени. Това състояние повишава риска от сърдечно-съдови инциденти – инфаркт или инсулт и е свързано с развитието на метаболитен синдром.
Как се развива инсулинова резистентност:
Клетките в нашето тяло се хранят основно с глюкоза и мазнини. Мазнините преминават клетъчната стена посредством дифузия, а глюкозата влиза в клетките посредством хормона инсулин. Когато измерим нивото на хормона инсулин в кръвната плазма и установим, че то е повишено, казваме, че клетките са резистентни към инсулина, а това състояние определяме като инсулинова резистентност. Глюкозата остава извън клетките, а по механизма на обратната връзка Централната нервна система изпраща сигнали до панкреаса да повиши синтезата на инсулин. Причината това да се случва е, че клетките вече са се нахранили и са „сити“, а ние продължаваме да им даваме още храна.
Кои храни предизвикват инсулинова резистентност?
Инсулиновата резистентност се повлиява благоприятно от намаляване консумацията на храни с висока енергийна плътност или по-просто казано високо калоричните храни. Това са сладките храни и мазнините (най-често мазнините от животински произход). Появата на инсулинова резистентност не е пряко свързана с консумацията на сладки храни – това може да бъде първопричината, но има хора, които имат високо степенна инсулинова резистентност при силно намалена консумация на сладки храни и хляб, а основна консумация на месо. Тоест инсулиновата резистентност се дължи на повишен общ енергиен прием и не е задължително да бъде предизвикана от висока консумация на въглехидратни храни.
Как се лекува инсулинова резистентност?
Деветдесет процента от хората, които не са болни от диабет, но имат високи нива на инсулинова резистентност могат да бъдат излекувани с медикаменти, редукция на теглото и промяна в хранителните навици. Относно хранителните навици трябва да знаем, че е важно да се храним по едно и също време – в обичайните часове за хранене, да не пропускаме хранене и да не вечеряме късно. Да не се храним през нощта. Да пием достатъчно вода – по 30-40 мл./на килограм телесно тегло. Да консумираме ежедневно плодове и зеленчуци. Това са универсални препоръки и важат за всички хора, които искат да намалят стойностите на придобита вече инсулинова резистентност.
Важно е да отслабнем и да задържим теглото си – регулирането на теглото е начин на живот. Редукцията на тегло се случва, когато човекът е готов за промяна в хранителните навици и спазва индивидуален хранителен режим, докато постигне нормално тегло за неговия пол, ръст и възраст. Често ме питат да кажа каква диета трябва да се спазва, за да отслабне човек. За съжаление, няма универсална диета – ако имаше всички хора щяха да са слаби и здрави. Изготвянето на индивидуален хранителен режим и неговото спазване е основен метод за лечение на инсулинова резистентност.
