Метаболитният синдром е заболяване, което обединява едновременно риска от развитие на диабет тип 2 и сърдечно-съдови заболявания, които от своя страна могат да доведат до инфаркт или инсулт. Развитието на метаболитен синдром обичайно започва с появата на инсулинова резистентност и нарушения в профила на холестерола и винаги е свързан с коремно/висцерално/ затлъстяване, като се счита, че риск за развитието му може да започне при мъже с обиколка на талия над 94 см, а при жените над 80 см.

ХОЛЕСТЕРОЛ И МЕТАБОЛИТЕН СИНДРОМ

Тук няма да разглеждаме какво е инсулинова резистентност, а ще обърнем внимание на профила на холестерола, който включва няколко параметри. Това са общ холестерол, HDL и LDL.

Общ холестерол – представлява сбор от фракциите на HDL, LDL и VLDL, като неговата стойност трябва да бъде до 5,2 mmol/l.

HDL – това е „добрият холестерол“, който трябва да бъде над 1,55 mml/l за мъжете и 1,45 за жените.

LDL – това е така нареченият „лош холестерол “, който трябва да бъде със стойност под 3,0 mmol/l.

Когато лошият холестерол е над 3,0 mmol/l , а добрият под 1,55 mmol/l, казваме, че има състояние на дислипидемия.

Друг негативен фактор в липидния профил са триглицеридите, които имат висока атерогенна активност. Те се прикрепят плътно към стените на кръвоносните съдове, като предизвикват възпаление и стесняват просвета им. Стойностите на триглицеридите следва да са под 1,7 mmol/l.

Обективно пациенти с наднормено тегло и/или затлъстяване, които имат инсулинова резистентност, често развиват и метаболитен синдром, когато стойностите на холестерола са повишени и/или имат гореописаните нарушения. Тези нарушения в метаболизма на въглехидратите и мазнините са пряко свързани с храненето, като причината са повишената консумация на сладки храни и животински мазнини. Това са храните с най-висока енергийна плътност – тоест с най-много калории в 100 гр. Много често тези пациенти имат артериална хипертония, като за гранични стойности се счита кръвно налягане 140/90.

СИМПТОМИ НА МЕТАБОЛИТНИЯ СИНДРОМ

Да обобщим признаците /симптомите/ на метаболитния синдром:

1. Наднормено тегло и коремно затлъстяване, често артериална хипертония.
2. Нарушения на въглехидратния метаболизъм с инсулинова резистентност ( HOMA-IR със стойности над 2,5 – рискова зона или над 5,0 високо рискова зона) и повишена кръвна захар на гладно или нарушен глюкозен толеранс.
3. Повишени стойности на лошия холестерол LDL, намалени стойности на добрия холестерол HDL и повишени стойности на триглицеридите.

Най-честата фраза, която чувам от моите пациенти е „ Докторе, аз не ям хляб“. Това обаче с нищо не помага. Инсулиновата резистентност остава висока, метаболитният синдром е наличен и стойностите на холестерола се покачват.

Това, което пациентите и авторите на статии без образование и практически опит пропускат, е че животинските мазнини в комбинация с висок прием на белтъци предизвикват хронично възпаление в тъканите и кръвоносните съдове, вследствие на повишения прием на киселинообразуващи храни.

Това е така, защото мазнините и белтъците в месото, млечните продукти и яйцата освен че повишават общия енергиен прием, повишават и стойностите на „лошия” холестерол, триглицеридите и пикочната киселина. Такъв небалансиран модел на хранене, както и модерните кето диети, водят до развитие на метаболитен синдром и неговото задълбочаване.

ЛЕЧЕНИЕ НА МЕТАБОЛИТЕН СИНДРОМ

Ако трябва с една дума да дам правилното лечение това е БАЛАНС. Баланс между приема на основните хранителни вещества (макронутриенти) – белтъци, въглехидрати и мазнини, равновесие, което е индивидуално за всеки. А ролята на лекаря е да изчисли в енергийни проценти колко въглехидрати, белтъци и мазнини трябва да консумира даденият човек.

Аз ще Ви помогна да намерите своя баланс, което да доведе до оптимизиране на стойностите на холестерола или до излекуване на метаболитния синдром!

Знам, че това е голямо предизвикателство за всеки пациент – да промени навиците си, вместо цял живот да пие хапчета и да се храни както е свикнал, но повярвайте ми – усилията си заслужават и водят до това да имате активен живот без метаболитни заболявания, без затлъстяване, без артериална хипертония и другите социално негативни фактори.

Казано накратко, лечението на метаболитния синдром е комбинация от редукция на теглото, промяна на хранителните навици, изготвяне на индивидуален хранителен режим и предписване на медикаменти за определен период от време, когато това е необходимо, а крайната цел е да постигнем трайно НОВО ниво на динамично равновесие.