Подаграта е заболяване свързано с метаболизма на белтъците.Най – честата причина за развитието на заболяването е повишена консумация на храни богати на животински белтъци – което предизвиква нарушен пуринов метаболизъм.Наблюдават се повишени стойности на пикочната киселина в кръвната плазма – хиперурикемия.Под влияние на ксантиноксидазата пурините се окисляват през хипоксантин и ксантин до пикочна киселина.Пикочната киселина е слабо разтворима и в хода на заболяването се отлага в тъканите под формата на мононатриев урат, който също е слабо разтворим и се отлага в ставите на краката и ръцете , в ушните миди , в периартикуларните пространства и в бъбречния паренхим.
В напредналите стадии на заболяването – в неговата хронична форма се развиват депа с отлагания наречени тофи , както и уратна нефролитиаза / заболяване на бъбреците/.
Подаграта протича в следните стадии:
- Безсимптомна хиперурикемия – много по честа от изявената подагра – установява се при профилактично изследване нивото на пикочната киселина в кръвта.На този етап заболяването е лечимо и може да се повлияе благоприятно с промяна на хранителния режим.
- Остър подагрозен пристъп – отключващи фактори най – често са обилна консумация на белтъци от животински произход – месо , дивеч , вътрешности в комбинация с алкохол.От състояние на пълно здраве се стига до силно болезнен моноартрит с най – честа локализация в палеца на крака с изявен оток зачервяване и затопляне на ставата , възможно е и общо повишение на температурата .Други локализации са на глезенната става – 15%,колянната става 10 % на пръстите на ръцете 5%.
- Междупристъпен стадий – безсимптомен интервал между два подагрозни пристъпа
- Хронична подагра с образуване на тофи по ушните миди , костни тофи , бурсити , увреждане на бъбреците – уратна нефролитиаза.
Хроничната подагра понастоящем се наблюдава много рядко при пациенти при които не е провеждано лечение.
Състояния при които има повишени нива на пикочната киселина – хиперурикемия се наблюдават при следните заболявания – някои левкози , хемолитични анемии , при лечение с цитостатици, при бъбречни заболявания, лактатна ацидоза , кетоацидозая / при гладуване , при захарен диабет/, медикаменти – салуретици.
Болните от подагра трябва да избягват следните лекарства – тиазидни диуретици, аспирин в ниски дози,меркаптопурин, пиразинамид.
Преходна хиперурикемия се наблядава при големи физически натоварвания и недостатъчен прием на белтъци.
Друг съществен фактор за развитието на заболяването е нарушеното алкално – киселинно равновесие , което в следствие на хиперурикемията се измества към киселинно и следователно трябва да се консумират алкални храни.
Кои храни са благоприятни и кои храни следва да се ограничат и/ или избягват:
Благоприятни : зеленчуци – особено зеленолистни зеленчуци , краставица , броколи , магданоз , целина , пресни картофи / приготвени на фурна или варени/ , плодове , кисело мляко , козе сирене,дива морска риба с бяло месо,/ неподходящи са сардина , скумрия , риба тон/, варива и др. Алкалния характер на храните се определия от техния минерален състав , а не от вкуса им.
Неблагоприятни: – субпродукти / животински вътрешности като шкембе , черен дроб, бъбреци и др/, месо ,продукти които съдържат мая – напр. Бира , бял хляб/ да се замества с пълнозърнест хляб приготвен с квас/ , концентриран алкохол / реактивна лактацидоза/ и др.
Съчетанието на медикаментозно лечение с индивидуален хранителен режим , редукция на тегло и промяна на хранителните навици дава много добри резултати и в много случай се стига до пълно излекуване / когато процесите са обратими и не е настъпил хронични стадий/.