Хиперлипидемии

Хиперлипидемиите ппедставляват състояние на повишени нива на мазнините / липидите / в кръвната плазма

Мастни киселини

Наситени МК

Лаврова C 12:0

Миристинова С 14:0

Палмитинова C 16:0

Стеаринова C 18:0

Мононенаситени МК

Олеинова С 18:1

Транселайдинова С 18:1 N 9 = транс

Полиненаситени МК

Линолева С 18:2

Линоленова С 18:3

Омега – 3 МК

Ейкозапентаенова С 20:5

Докозахексаенова С 22:6

  • НMK лаврова(12), палмитинова (14) увеличават Общия Холестерол, LDL, HDL и триглицеридите, но по-дълговерижн. като стеaриновата (18) – нямат този ефект.

  • ПНМК снижават LDL, но снижават и HDL. Само МНМК като олеинова повишават HDL и понижават LDL

  • ТрансМК (твърди маргарини, мляко от преживни животни) също повишават LDL.

  • Големият внос на НМК с храната ги инкорпорира във фосфолипидите на ХМ и те стават резистентни на лп-липазата. ПНМК в ХМ засилват действието на липазата и разграждането им е за кратко време.

  • При хиперинсулинемия и метаболитен синдром се повишава чернодробната секреция на VLDL, триглицеридемията след хранене, образуват се малки плътни LDL частици, които лесно се оксидират.

  • Тютюнопушенето снижава силно HDL, предразполага към абдоминално затлъстяването и метаболитен синдром.

Ефекти на храненето върху обмяната на серумните липиди

Богатите на триглицериди Липо Протеини, образувани в черния дроб и червата са паралелни по количество с триглицеридите приети с храната.

По-високото съдържание на Поли Ненаситени Мастни киселини в храната води по-бързото им катаболизиране.

Повечето триглицериди с НМК в храната, обратно – забавят катаболизирането им и усилват атерегенноста им.

С повишаването на триглицеридите в храната и в плазмата се повишават малките плътни LDL частици . Те се свързват лошо с LDL рецепторите, остават дълго в циркулацията , подлагат се на оксидация и способстват за образуването на атросклеротични плаки в кръвоносните съдове. Свръхконсумацията на въглехидрати и алкохол повишават тези състояния

Характерен профил за риск от Исхемична Болест на Сърцето

  • Повишен Общ Холестерол

  • триглицериди повишени

  • LDL повишен

  • HDL намален

  • Нормални стойности на липидните показатели

Общ Холестерол <5,0 ммол/л

Триглицериди <1,7 ммол/л

LDL < 3,0 ммол/л

HDL мъже > 1 ммол/л, жени >1,2 ммол/л

Хранене при високи нива на серумните липиди

  • Прогресивно намаление на НМК и холестерола в храната

  • Хипокалорийна диета при затлъстяване

Липиди в храната

Стъпка 1

Стъпка 2

Общи масти (кал %)

< или = 30

< или = 30

Наситени

8-10

< 7

Полиненаситени

< или = 10

< или = 10

Мононенаситени

< или = 15

< или = 15

Холестерол (мг/дн)

< 300

< 200

Съдържание на MK в различни хранителни продукти (в % от всички МК)

12:0

лаврова

14:0

мирист.

16:0

палмит.

16:1

18:0

стеар.

18:1

олеин.

18:2

линолева

Краве масло

3,1

17,7 !!!

26,2

1,9

12,5

28,2

2,9

Палмово масло

49,6 !!!

16,0 !!!

8,0

2,4

13,7

2,0

Кокосово масло

48,5 !!!

17,6 !!!

8,4

2,5

6,5

1,5

Телешко месо

0,1

3,3

25,5

3,4

21,6

38,7

2,2

Свинско месо

0,1

1,5

24,8

3,1

12,3

45,1

9,9

Пилешко месо

0,2

1,3

23,2

6,5

6,4

41,6

18,9

Овче месо

0,3

5,2

23,6

2,5

24,5

33,3

4,0

Съдържание на Холестерол в хранителни продукти ( мг %)

Мозък

2200 – 2500

Свинска мас

100

Яйца

500 – 570

Свинско месо

100

Черен дроб

320

Птиче месо без кожа

90

Краве масло

290

Риба не тлъста

50 – 60

Сърце

210

Мляко

12

Сирене

160

Говежда лой

140

Телешко месо

125

Ефекти на хранителни съставки върху плазмените липиди

  • НМК – повишават LDL главно 12:0 до 16:0 в млечни продукти

  • МНМК – понижават LDL, 18:1 в зехтин

  • ПНМК – понижават LDL, 18:2 в растителни мазнини, омега-3 20:5 и 20:6 в рибни мазнини – понижават триглицеридите

  • Холестерол. – повишва LDL

  • Въглехидрати – понижават LDL, но само сложните въглехидрати с нисък гликемичен индекс.

  • Разтворими фибри – слабо понижават LDL – псилиум, пектин

  • Растителни стероли – нерафинирани растителни масла, житни кълнове, гъби, бобови храни, ядки – понижават абсорбцията на Холестерол в червата

  • Антиоксиданти – понижават LDL оксидацията

  • Витамини Е, В, С и бета каротен – резултатите не са потвърдени със сигурност

Холестерол – понижаваща диета

  • Намаление на обема порциите или изключване месото за определен период от време

  • Използване МНМК за готвене и за салати – зехтин

  • Ограничение на млечни продукти с високо съдържание на мазнини – сирена, кашкавали, сладолед, мляко с масленост над 1 %,

  • ограничаване консумацията на ЯЙЦА.

  • Изключване на деликатеси – допълнително обработвани меса,колбаси , сушени, пушени – съдържанието на добавени мазнини е 40 – 50 %

  • Изключване на вътрешности

  • Изключване на видими мазнини от телешко, овче и свинско месо (богати на С.12:0 и С.16:0)

Разтворими фибри

  • Съдържат се в много плодове и зеленчуци, около 25 – 50 % от общите хранителни фибри.

  • Бобовите храни (особено зелен фасул) са добър източник – до 50 % разтворими фибри.

  • Пектинът (ябълки, круши, цитруси, ягоди), муцилагинозните вещества, хемицелулозите съдържат висок % разтворими фибри (защото имат разклонена верига и набъбват във водата). Те понижават ОХ, по-слабо LDL, до 10 – 11 %.

  • Неразтворимите фибри – целулоза, лигнини, агар-агар са с неразклонена верига, не набъбват във вода, регулират дефекацията, но почти не повлияват серумния Хол. Тук спадат пълнозърнест хляб, царевично брашно, булгур, чисти трици, зрял фасул, кафяв ориз.

Омега – 3 мастни киселини

  • В рибни мазнини

  • Снижават чернодробната синтеза на триглицериди

  • Снижават синтезата на тромбоксан А2

  • Повишват простациклина

  • Повишават синтезата на антиинфалматорния левкотриен В 5 (стабилизират ендотела)

  • Антиаритмичен ефект (стабилизират мембраните в кардиомиоцитите)

  • Понижават Общия Холестерол и LDL

Източници – препоръчва се дневно 30 – 40 мг риба – скумрия, херинга, съомга, пъстърва, бяла риба – непържена.

Алкохол

  • 1 питие = 12 гр алкохол = 28 мл концентрат = 340 мл бира = 150 мл вино снижават честотата на ИБС.

Повишават HDL, вследствие понижен трансфер на холестерол от HDL, като подтискат холестерол естер трансфер протеина, CEPT.

  • Препоръките за консумация на червено вино – съдържа полифеноли и резвератрол.

По принцип не се препоръчва алкохолна употреба като профилактика за хора , които не употребяват алкохол.

Антиоксиданти –

  • Мастноразтоврими – вит Е, вит А (бета-каротен, провитамин А), ликопен, убихинон 10

  • Водноразтоврими – вит С, флавоноиди

Първоначално – Доказан е само протективния ефект на витамин Е при ИБС – доза 200 – 400 мг дневно

Физическа активност

  • Редовните аеробни упражнения снижават инсулиновата . резистентност, повишават HDL и общо снижават риска от ИБС

  • ФА трябва да е индивидуализирана и се определя на база пулсова честота

  • Доказан благоприятен ефект на ежедневно ходене 4 – 5 (6) км със скорост 80 – 100 крачки/мин. Така изгарят 250 (300) ккал, понижават се LDL H и тригл., по-бързо се утилизират постпрандиалните плазмени липиди, повишава се значимо HDL, редуцира се теглото.

Спиране на тютюнопушенето