Съдържание и разпределение в организма:
50-120 мг мед общо в организма – 40% в мускулите, 15% в черния дроб, 10% в мозъка, 6% в кръвта; значителна част от Cu в еритроцитите е включено в ензима супероксиддисмутаза (антиоксидантно действие); в плазмата 60% от Cu е свързана с церулоплазмина
Функции на медта: свързани с церулоплазмина
В цитохромната верига на митохондрийно окисление в състава на металопротеинни ензими (допамин-бета-хидроксилаза, супероксид дисмутаза, тирозиназа и др.)
В синтеза на сложни протеини, участващи в изграждането на колагена в скелета и кръвоносните съдове
В синтеза на невротрансмитери (норадреналин) и невропептиди (енцефалин)
Участва в обмяната на желязото като индиректно влияе върху еритропоезата
Притежава инсулиноподобно деиствие
Абсорбция, екскреция на медта
Извършва се в тънките черва – 35-70% от количеството в храната- 2 механизма:
Сулфатните и нитратни съединения на медта се абсорбират директно
Карбонатните съединения предварително трябва да се превърнат в разтворимиМедните сулфиди и порфирините са практически неразтворимиТелесните запаси на медта се поддържат чрез промяна в екскрецията на медни комплекси с жлъчката
При висок прием на мед – индукция синтеза на белтък-металотионеин в чревния епител, който захваща Cu и блокира абсорбцията му
Инхибиция на абсорбцията: високи количества цинк, желязо, кадмий, молибден, фитати
Потребности: от 0.5 до 1 мг дневно в зависимост от възрастта
Дефицит:
При недоносени деца
Кърмачета, хранени предимно с краве мляко
Продължителни диарии
Генетични дефекти
Клинични симптоми на дефицита – анемия, нарушен имунитет, депигментация на кожата и косата, ранна атеросклероза, сърдечни аритмии
Свръхприем на мед, токсичност: ГГНХП – 10 мг/ден, вроден дефект на жлъчната екскреция на мед при болестта на Wilson.
Токсични прояви- натрупване в черния дроб- цироза и некроза; натрупване в очите, мозъка, бъбреците – церебрални нарушения, хемолизи, тубулопатия
Хранителни източници: морски продукти, черен дроб, ядки, зърнени храни, пшеничен зародиш
